Това е третото подред пътешествие из Европа, което правим с кола и тряба да отбележа, че определено сме задобряли с организацията и с изминаването на дълги растояния без много спирки за почивка (1200 км с две спирки по 5 мин).  Средно прекарваме по два дни на място (две нощувки), третия ден минава в път към следващата цел по маршрута.

Първата дестинация е хърватския град Ровин. Очарователен морски град със стара част – безброй тесни кокетни улички, осеяни с ресторанти, магазини и разбира се автентични фасади на сградите, цъфнали храсти…  с две думи – приказно е!! Дори не съм сигурна защо избрах да посетим точно този град – просто го видях на снимка и си казах – моето място е! Заслужава си, повярвайте ми!

Топ място за наблюдаване на залеза е на пристанището – има нещо като каменна алея/кей с врата с решетки в края – отивате почти до нея и имате супер гледка към стария град плюс залез!

Най –  известната забележителност е катедралата Света Еуфемия, която е кацнала на върха на стария град и изкачването до нея е основна цел на всички туристи. Бонус е прекрасната гледка към града и морето.

Най – приятната част е безцелната разходка из уличките на стария град – всяко ъгълче е подходящ фон за снимка.

 

 

Къде да хапнем? Има безброй ресторантчета из малките улички, но аз държа, винаги когато съм в морски град, да имам гледка към морето, въпреки че сигурно точно тези по-закътаните заведения са по-евтини и с по-добра храна от подчертано туристическите. Да, ама аз искам да си гледам морето и не отстъпвам. Така че след подробна обиколка на всички възможни крайбрежни места, най-накрая се наложи да седнем в заведение, което не отговаря на критериите ми, но поне имаше добра гледка. Намира се на пристанището и се казва Copacabana – да, знам как звучи името, но не се подвеждайте по него – и аз бях скептично настроена, но мястото ни изненада с чудесна морска храна на сравнително добра цена.

След това си намерихме приятен бар – café Monte Carlo (отново с гледка към морето) за задължителния Aperol Spritz.

 

 

 

 

Внимание – оказа се,че не навсякъде приемат плащане с карта или изведнъж се оказва, че ПОС терминалът не работи, което като цяло е доста неприятно, защото валутата в Хърватска е куна и нямахме много желание да се запасяваме с техните пари, които не можем да ползваме никъде другаде, за това предпочитаме плащане с карта, но в крайна сметка се наложи да обменим и добре, че имаше чейндж бюра, които работят до късно.

Успяхме да отидем и на плаж – той сам по себе си не беше нищо особено – беше плаж към къмпинг – казва се Vestar beach, колкото да се попечеш половин ден и да топнеш крака в морето беше ок. Избрахме го, защото беше близо и не беше толкова каменист, колкото са по принцип плажовете в Хърватска. Разбирайте – ситни камъчета, вместо големи камъни!

Къде да спим – за нас основен критерий за място за спане е наличието на паркинг, за предпочитане безплатен, тъй като пътуваме с голяма кола, затова избрахме къща за гости малко извън центъра на града, но на пешеходно разстояние от него (15 мин).  Градът е добре уреден за вървене пеш, също и за каране на колело ако сте ентусиасти – тротоарите са широки и чисти. Като цяло ми е направило впечатление,че където и да съм била в Хърварска, навсякъде е било много чисто.

Ранно ставане на третия ден и потегляме към Италия!

С малко мрънкане от моя страна решаваме, че ще спрем по пътя да разгледаме любимия ми outlet village – Noventa di Piave. Навигацията, разбира се, отказа в ключов момент и след забранен обратен завой сме там. Препускаме из магазините с бясна скорост, защото имаме уговорка с хазяйна на апартамента, който сме наели в Комо и се наложи да се обадя, че ще закъснеем с час, заради непредвидената спирка.

Пристигаме в Комо към 17ч.  – доста е горещо, апартаментът се оказа твърде различен от снимките в букинг, затова място за спане тук няма да препоръчвам, дано имате повече късмет от нас. Поне кварталът беше приятен и сравнително близо до централната част.

Вечерната разходка в Комо е приятна – първо тръгнахме  към вила Олмо, която за съжаление не можахме да посетим, защото се оказа,че ще има някакво събитие и градините бяха опасани със заграждения и не можеше да се влиза. Голямо разочарование!!! Стана ми любопитно какво ще се случва и попитах един от работниците – той каза,че ще има ревю Dolce & Gabanna след няколко дни. Емиии добре, на Dolce & Gabanna им прощавам, че не можахме да разгледаме вилата. По пътя след нея имаше не по-малко впечатляващи къщи със собствени мини пристанища за лодки, огромни градини и прекрасни фасади.

 

Време за вечеря – аз разбира се оглеждам места с потенциално добър изглед към езерото, а на Камен му е все едно – иска просто да яде нещо вкусно. Избирам ресторанта – с голяма тераса на втория етаж и свободна маса точно на ъгъла с перфектна гледка. Устремявам се като ястреб към входа, където кисел сервитьор ни обяснява, че не можело да ни настани там – било за четирима. Аз добивам вид на дете, на което са откраднали коледния подарък. Започвам да го увещавам,че съм избрала да седнем тук, точно заради тази маса с гледка и че сме на романтична среща и колко щастливи ще бъдем, ако седнем там. В крайна сметка получавам масата. Храната беше много вкусна, така че сме 100% късметлии. Ресторантът се казва – Fontana d’oro.

 

 

 

 

Следващата цел е Беладжио и вила Карлота. Решаваме,че ще стигнем до Беладжио с колата, а не с корабче както първоначално мислехме, защото се оказа, че ще е хем по-бързо, хем по-евтино, а и като цяло не сме фенове на туристически масовки – в този случай пренаселени корабчета. Паркинг системата в италианските градчета е устроена така – синя маркировка – платена зона, жълта – само за жители на града и бяла – безплатна за всички. В градчето има и зона забранена за коли – така,че трябва да внимавате да не попадате в нея, защото глобата е сигурна.

От Беладжио до вила Карлота все пак ще ползваме корабче – вилата е на отсрещния бряг и пътя до нея по вода е само 15 мин.

Вила Карлота е задължителна забележителност ако си падате по ботанически градини и старинни сгради.

Изумително красиво е и ми хареса почти колкото любимата ми villa Ephrussi de Rothschild.

Отелете си поне половин ден за вилата, за да й се насладите пълноценно. Градините й наистина си заслужават, а самата сграда е архитектурен шедьовър.

Обратно в Беладжио е време за обяд и избираме ресторант на брега на езерото – Ristorante Splendide – хубава гледка, храната не беше нищо особено – пастата беше ок, но тирамисуто не струваше.

Оттам се отправяме към другата набелязана вила – villa Melzi. Можете да стигнете пеша по крайбрежна алея. Вилата е частна собственост, затова само градините й са отворени за посещение.

Тъкмо на финала на обиколката се заоблачи и задуха супер силен вятър – на бегом стигнахме до колата и обратно към Комо, където валеше дъжд. Все пак излязохме за вечеря, но бяхме принудени да седнем в първото възможно заведение, понеже дъждът се усили доста. Не помня името му, но се намираше точно срещу катедралата в центъра на града и храната беше доста приятна.

В част втора можете да прочетете повече за следващите дестинации от пътешествието – Швейцария,  Франция и обратно в Италия.