Санторини е място, което си заслужава да бъде посетено на 100%. Различен е от всички останали гръцки острови, понеже както предполагам знаете е с вулканичен произход и всъщност и до днес вулканът там е активен – ако посетите острова Неа Камени, ще имате възможност да се разходите по кратера на активен вулкан !!! Островът е бил с почти правилна кръгла форма, но мощно изригване на вулкана буквално изстрелва централната му част във въздуха и така се образува съвременния му облик – архипелаг от остови с огромен кратер в средата или калдера както още се нарича.
След известни дилеми, решаваме, че ще пътуваме до там с кола, а не със самолет. Ще спим една нощ в Атина и след това с ферибот до Санторини. Спряли сме се на Blue Star Ferries, като сме резервирали предварително и билетите за автомобил и двама възрастни възлизат на около 650 лв. в двете посоки. Пътуваме към Атина и вече нямам търпение да се метна на ферибота и да видим този прословут остров най-накрая. Да, обаче в точно този момент на безгрижие, се обажда майка ми, която с треперещ глас ми казва, че по новините съобщили, че има стачка на всички фериботи на пристанище Пирея. Става ми лошо, но все се надявам, че БГ новините нещо са се объркали и информацията е грешна. Пристигаме в Атина и директно се изстрелваме на пристанището да проверим какво става. За съжаление се оказва,че стачка има и ще продължи цели ТРИ дни! Презаверяват ни билетите за първия възможен ферибот след стачката.. звъним в хотела в Санторини, където след малко молби се съгласяват да ни изместят датите на резервацията и си букваме още един хотел в Атина за следващите три дни.
Положителното е, че ще разгледаме Атина както подобава. Първи ден – жега. Оказва се, че служителите на Акропола също стачкуват – не работи. Разхождаме се из квартал Плака – това е старата част на града – тесни улички, старинни сгради… много красиво наистина. Задължително пийте фрапе в някое от кокетните кафенета там. Ботаническата градина също стачкува – големи късметлии сме, а? Отиваме до олимпийския стадион – той поне работи. Камен като един бивш лекоатлет го оценява подобаващо – тича по пистата въпреки жегата. Там също има музей, където се съхраняват всички факли, с които е носен олимпийския огън през годините.
Втори ден – втори опит за покоряване на Акропола – този път успешен. Много е горещо, представям си как е през юли и август. Акрополът е внушителен, дали ще го реконструират някога докрай – само боговете знаят. Спокойно можеш цял ден да се разхождаш там цял ден и да разглеждаш – амфитеатри, храмове…. а и гледката към града е страхотна – накъдето и да погледнеш виждаш само къщи,къщи….. и море.
Ботаническата градина все още стачкува…
Всички главни булеварди около парламента са затворени – заради стачката….
Поне заведенията не стачкуват….
Трети ден – ще бягаме от стачките и жегата някъде извън Атина на плаж. Поне хубави места за плаж там има колкото щеш. Караме безцелно на юг, ще си харесаме нещо по пътя. Намерихме много готино място с естествен воден басейн в скалите, но не останахме там, защото по – скоро имаш чувството, че си отишъл на градски басейн, заради заведението, което е направено там – музика, шезлонги, чадъри, такива неща. Избрахме си по – непринудено местенце – Kavouri, приятен непренаселен пясъчен плаж. Ако сте чели Нашият втори дом – Тасос, ще знаете,че си падаме по безлюдни плажове. На плажа имаше една единствена таверна и убедих Камен да останем да вечеряме там и да гледаме залеза, вместо да се връщаме в стачкуващата Атина. Залезът беше фантастичен, храната също – непланираните неща често са най – сполучливи.
На сутринта се отправяме към Пирея, за да хванем най-накрая ферибота. Толкова много коли и хора на едно място не бях виждала одавна – три дни без фериботи и този е първият… няма нужда да казвам, че пътуването беше меко казано кофти с толкова много народ, натъпкан на борда.
Осем часа по-късно сме в Санторини и катерим стръмния път от пристанището до главния път на острова.
Избрали сме хотел Rocabella Santorini – препоъчвам горещо!!! Много любезен персонал, чистота и най-вече перфектна гледка към калдерата и залеза (много инстаграмъбъл място)!
С чаши вино в ръка се настаняваме, любуваме се на гледката и вече сме забравили кошмара на ферибота.
Първа вечер в Ия – каквото и да кажа за мястото, малко е! Бързаме да видим световноизвестния залез, най – известните локации са накрая на градчето, ще се ориентирате по човекопотока, наистина има мноооого хора. Всички са затаили дъх, кой с телефон, кой с камера, чакат да увековечат момента. Действително гледката е несравнима, да има и други места където можеш да видиш как слънцето се разтапя в морето от високо, но самия облик на мястото прави нещата различни – белите къщи и улички, силует на мелница, сините куполи на църквите. Магическо е наистина!
На следващия ден отново сме в Ия за по-дълга разходка на дневна светлина. Като картичка е. Не е лъжа,че можеш да застанеш с фотоапарат в ръка, да затвориш очи и просто да снимаш – каквото и да заснемеш, красиво е!
Този път решаваме, че ще наблюдаваме залеза от хотела, и без това имаме перфектна гледка там, предпочитаме да споделим момента само двамата, вместо с тълпите туристи. Настаняваме се на единия от басейните с една бутилка шампанско. По-романтично не може да е. Залезът е УАУ!
Трябва да отбележа, че закуската в хотела беше наистина много добра плюс страхотната гледка от ресторанта.
След това се отправяме към известния червен плаж, черния плаж и другото по-популярно място за плажуване на острова – Kamari beach. Санторини, поне според мен, определено не е място за морски тип почивка – има само няколко плажа на острова и всичките са кофти – нищо общо с кристално сините води на гръцките острови – по-скоро са много каменисти и водата няма изобщо такъв цвят, сигурно заради вулканичния произход на острова. Само червеният плаж си заслужава да се види, казва се така, заради червените скали,които го обграждат, пясъкът също е червеникав. Камари представлява дълга плажна ивица, заведения, атракции – определено не мой тип плаж. Черния плаж също се казва и Периса или Периволос –отново дълга ивица, черни камъчета вместо пясък, заведения – нищо особено.
Решаваме да не си губим времето с плажове и правим разходка в Акротири – древен град, засипан с вулканична пепел, един от най-значимите културни паметници в Гърция.
Санторини е известен още с добрите вина, които се произвеждат на острова, задължително отделете време да посетите някоя от избите и да дегустирате прочутото местно десертно вино – Винсанто. Ние се спряхме на една от най-известните изби – Santo wines. Има голям избор от вина и всякакви сувенири – имат доста голям магазин, можеш да опитваш от всичко, а и бях чувала, че тяхното Винсанто е от най-добрите. Също така има и ресторант с чудесна гледка към калдерата.
Третия ден е запазен за разходка в Тира – главният град на острова (самият остров всъщност също се казва Тира, а целият архипелаг от острови ( Thira, Therasia, Nea Kameni, Palaia Kameni, Aspronisi и Christianа се казва Санторини). Тира прилича на Ия – бели къщички и улички, но някак по-осъвременена. Можете да се разходите на магаре до пристанището и обратно – класика! Духаше много силен вятър, което е типично за острова и трябва да се има предвид. От Тира можете да си купите билети за екскурзия с корабче до кратера на вулкана. Има доста фирми,които продават билети за тази атракция, така че е хубаво да сравните цените на място. Офисите им бяха почти един до друг и се намираха на една от главните улици (непешеходна). Ние избрахме екскурзия до вулкана плюс къпане в топли термални извори.
На връщане към хотела, колата ни поднесе неприятна изненада и взе, че се развали- скъса ремък. Едвам се добрахме до паркинга, но както бях казала и по-рано, персонала на хотела е супер отзивчив и веднага се притече на помощ. Закараха Камен при местен сервиз на коли и на сутринта проблемът беше отстранен. Наложи се да прекараме вечерта в хотела, който се намира в Имеровигли, градче, не много подходящо за разходка, по-скоро е пълно предимно с луксозни хотели. Вечерята в хотела не беше никак лоша, въпреки,че накрая заваля проливен дъжд. Освен Винсанто, задължително е да опитате местната бира Volcan – има няколко вида,аз харесах най-много черния вариант и Фава – традиционно предястие, представлява пюре от жълт грах, доста е вкусно.
На следващия ден се отправяме към пристанището на Тира – има няколко начина за стигане – пеш по стълби (много стълби), на гърба на магаре,както вече споменах и с лифт. Ние избрахме лифта.Времето, за съжаление, не е благосклонно и продължава да вали. Обаче ентусиазмът не намалява – ще се разходим по активен вулкан!!! Екскурзията е с гид и когато слезеш на острова плащаш входна такса – около 2 евро мисля. Пейзажът е призрачен, растителност – почти няма, само черни камъни, остра миризма на сяра. Тук там от някоя дупка в земята излизат горещи пари. Усещането да си на такова място е невероятно. Успокоиха ни,че няма шанс вулканът да изригне, активността му се следяла зорко. След това отиваме с корабчето до естествените термални извори и който иска можеше да поплува вътре. Времето беше доста лошо и дъждовно и ние пропуснахме.
Последната вечер посветихме отново на залеза в Ия, но този път си намерихме локация далеч от тълпите – в началото на градчето, до хотел Captain John – ще го познаете по рибарската лодка,кацнала на покрива му. Оттам се открива гледка към цялата Ия и залеза. Беше облачно, но все пак красиво.
Преди да се натоварим на ферибота на следващия ден, имахме време да разгледаме Пиргос – още едно автентично селище в бяло и синьо на върха на острова.
След осемчасово пътуване, акомпанирано от песни на шумна гръцка компания до нас, в полунощ сме обратно в Атина и ни чакат още осем часа път с кола, защото на сутринта трябва да отида на работа. Lucky me!
