За първи път отиваме на организирана екскурзия, обикновено обичаме да планираме сами пътешествията си, но този път ще се възползваме от удобствата на чартърния полет и all inclusive хотела. Недостатъкът е,че на такъв голям остров като Крит е по-добре да разделиш ваканцията на две части – половината от времето да спиш в западната част от острова, другата половина – в източната, защото това спестява ценно време, пропиляно иначе в пътуване.

Така или иначе сме решили,че няма да се движим с групата, а ще си наемем кола и ще експлорваме сами. Препоръчвам CretaRent сред многобройните местни рент-а-кари поради изгодните цени /без депозит/, чисто нови автомобили, изключително облекчено приемане и предаване на колата директно в хотела.

Хотелът ни е чудесен, няма какво лошо да се каже за него, може би единствено трябваше да наблегнат малко повече на морската храна…

Казва се  Agapi beach resort и се намира недалеч от Ираклион. За наше щастие сме настанени в една от къщичките, а не в централната хотелска част – имаме и гледка към морето, а и самата къщичка е доста уютна.

 

 

 

Първия ден ще се разходим до Ираклион. Градчето не е нещо особено – има няколко главни улици и крайбрежна алея за разходка, но спокойно може да се пропусне, за сметка на някоя по – интересна дестинация. Посетихме го просто, защото е най-близката възможна локация до хотела ни, подходяща за разходка за час – два. Бях обула нови обувки, които ми направиха такива рани на краката, че през останалата част от почивката можех да ходя точно с два чифта обувки от донесените 10. Ами, какво да се прави, лош късмет…..

Тъй като на ден бяхме запланували да изминаваме средно по 300 км. (разбирайте по около 5-6 часа прекарани в колата) ставахме сравнително рано и имахме малко казармен режим. Ще си почиваме като остареем, сега има плажове за откриване.

Първият плаж от набелязаните е Seitan Limania – супер живописно място, тясна ивица вода, врязала се между скалите. До самия плаж се стига по стръмна пътека. Носете си подходящи обувки. Носете си и храна и вода – в близост няма от къде да се купи каквото и да е. Водата беше кристално синя и тиха – нямаше изобщо вълни – рай за мен.

 

В същия ден по план  отидохме  и до Preveli beach. Да, обаче леко пообъркахме пътя, или по-точно навигацията ни обърка – отби ни от главния път твърде рано и така по грешната отбивка, която явно като километри е по-прекия път…. но като завои и ширина беше зле. За сметка на това пък беше доста красиво. Позабавихме се с половин час, но се насладихме на високопланински пейзажи. От паркинга до плажа се стига отново по стръмна пътека (имам чувството,че 90% от плажовете в Гърция се достигат по такива пътеки). След безброй стълби сме там и си заслужава със сигурност. В морето се влива река и устието й плюс палмовата гора по брега й, правят мястото изключително. На плажа има и заведение, така че можете да се подкрепите преди да поемете обратно нагоре по стръмните стълби.

Немските пенсионерите в хотела вече са на пето питие,  а ние тепърва се прибираме за вечеря…. Пътешественикът си е пътешественик и не може да стои на едно място.

Ден трети се насочваме за разнообразие към източната част, която е доста по-суха и равнинна в сравнение съз западната планинска. Отправяме се към Vai beach – плажът с най-голямата естествена палмова гора в Европа. По пътя, криволичещ през десетки планински селца, набелязваме заведение за вечеря и решаваме да пропуснем лудницата в хотела. Мястото е с фантастична гледка, не напразно се казва Panorama taverna. Намира се на главния път Heraklion – Vai beach и точния адрес от google maps е E75, Ierapetra 720 57.

Плажът с палмите е нереален. Палмовата гора започва още от пътя и докато се придвижваш към плажа, вече се любуваш на палмите. На плажа има две заведения – ресторант и кафе, също така има и паркинг, който преполагам, че през юли и август е платен. Признавам, прекарах доста време в снимки между палмите, просто не можах да устоя.

Обратно по пътя стигаме набелязаното заведение, както вече казах храната беше чудна, гледката още повече и след като сме преяли и сме се почерпили със задължителната местна ракия, която сервират след десерта, ни чакат още час-два път до хотела.

Ден четвърти е посветен изцяло на най-уникалния плаж на острова – лагуната Balos. Три часа път до там плюс още 10 км по ужасен черен път. Имайте предвид, че ако сте с кола под наем, застраховката й спира да важи щом я карате по черни пътища. Паркираме и продължаваме пеш по пътеката, която води до плажа, която, ооо,изненда – стръмна е. Гледката обаче е толкова невероятна,че изобщо не ти прави впечатление пътя, твърде зает си да снимаш и да се любуваш.

 

Фин пясък и кристална топла вода – перфектния плаж. Имаше табели, че е забранено забиването на чадъри в пясъка, но доста хора нарушават забраната, а по време на силния сезон когато е супер горещо съм виждала снимки със стотици чадъри. Ние издържахме без чадър някакси. Най – голямата атракция на плажа беше една козичка, която се разхождаше между хората и ровеше в оставените без надзор багажи.

Качването обратно по пътеката си е истинско предизвикателство в жегата, качихме се с отворен чадър, за да ни пази сянка и мисля, че доста хора по пътя ни завидяха. На края на пътеката има мини магазинче, което продава студени напитки и домашно приготвени критски ликьори, които можеш да дегустираш. Аз харесах този с вкус на кафе и купихме от него. Докато товарим багажа в колата се сприятелихме с една от многото козички, която държеше да провери какво има в багажника.

Следващия ден отново сме в западна посока към Elafonissi beach – още една лагуна, известна с розовия си пясък, който се образува благодарение на малките червени мидички във водата. Този плаж е супер ветровит, направо не можеш да стоиш на едно място, вятърът духа пясък в лицето ти и дори на моменти беше трудно да се диша!!! Може би не е така през цялота година, но ние уцелихме адски ветровит ден. Разходихме се по дюните и си направихме нещо като палатка от плажни кърпи, Камен дори се изкъпа във водата въпреки вятъра. Ако искате да карате уинд сърф, това е вашето място! Вечерта в хотела решихме да си направим нощно къпане в единия от басейните, понеже плажът през деня не беше много пълноценен.

През последния ден предпочетохме все пак да отдъхнем малко на басейна, преди да поемем отново на път към Хания и Ретимно – двете най-големи и най-живописни градчета на острова. Хания е наистина приказно място – тесни улички, безброй цъфнали растения, живописно пристанище, красиви фасади. Заслужава си да се спи там за няколко нощувки, определено. Ретимно е също толкова китно място. Разходките из такива градчета наистина ме зареждат много положително. В Ретимно се насладихме на залеза и обратно в нашия втори дом през тази седмица – колата!

 

Много още места останаха, които не успяхме да посетим, а ми се искаше – например остров Спиналонга и двореца Кносос, но нали трябва да има за какво да се върнеш някой ден?